Как е изглеждала тоалетната в Древен Рим преди 2000 години?

Когато говорим за тоалетни, рядко ги свързваме с изкуство, инженерство и… колесници. Но именно такъв е един от най-любопитните археологически артефакти, свързани с хигиената в Древен Рим – мраморна тоалетна седалка във формата на колесница, датирана от II–III век сл. Хр. Този необичаен предмет е открит в прочутите Бани на Каракала в Рим и днес се съхранява в Британския музей.

Седалката е изработена от специален вид мрамор – Pavonazzo, известен със своята красива шарка и ценен още в Античността. Камъкът е добиван в района на днешния град Ишчехисар, в съвременна Турция. Формата ѝ наподобява малка колесница:

Смята се, че подобни седалки са били част от цял комплект, като всяка е била оцветена в цвета на определена „фракция“ или отбор – нещо като символичен знак за принадлежност.

Дълго време учените са смятали, че този предмет не е просто тоалетна, а така нареченият sedea balnearis – стол за къпане.

Според ранните тълкувания централният отвор е служел за отвеждане на парата, или като канал за водата, която роб е изливал върху къпещия се. Тази теория е съществувала чак до началото на XX век, когато изследователите започват да разглеждат предмета и като част от санитарната инфраструктура на римските бани.

Особено впечатляващи са издяланите колела от двете страни на седалката. Те наподобяват дървени столове на колела, използвани в Древен Рим от хора с физически затруднения. Това показва, че още преди 2000 години римляните са мислели за удобство, достъпност и практичност при използване на обществени бани и тоалетни.

Римляните, повлияни от гръцките практики, създават първите обществени тоалетни в истинския смисъл на думата. Те представлявали дълги каменни пейки с отвори, под които минавали канали с течаща вода, без прегради между хората. Тоалетната била социално място – хората разговаряли, обсъждали новини и политика, докато я използвали.

В Древен Рим не е съществувала тоалетна хартия. Вместо това се използвал предмет, наречен tersorium – гъба, закрепена на пръчка.

Тя се изплаквала във вода или в солена вода с оцет. По-бедните хора често използвали малки камъчета като алтернатива.

Мраморната седалка е открита в част от Антониновите бани (днешните Бани на Каракала), която по-късно е принадлежала на йезуитите.

През 1805 г. тя е намерена от британския колекционер Чарлз Таунли и пренесена в Англия от Лайд Браун. Любопитен факт е, че този предмет не е споменат в кореспонденцията за останалите придобити артефакти и вероятно е бил закупен отделно.

Този артефакт е ярък пример за инженерната мисъл на римляните, разбирането им за хигиена, стремежа им да подобряват ежедневния живот.

Римската система от обществени тоалетни поставя основите на съвременната санитарна инфраструктура и доказва, че грижата за чистотата не е модерно откритие, а наследство от Античността.

От мраморна седалка във формата на колесница до съвременни мобилни и вакуумни тоалетни – историята на санитарните решения показва едно: когато става дума за комфорт и хигиена, човечеството винаги търси по-добри и по-умни решения.

Днес ние просто продължаваме тази традиция – с модерни технологии, устойчиви решения и грижа за хората.

Източник на артефакта: British Museum